Утрото дойде толкова бързо .Харесваше ми там-на топло -под завивките,в прегръдките.
Колко светло бе... и хладничко...усещах земята под себе си ,с всяка следваща стъпка светът ставаше все по- мой.
След 20тина минути отворих една бяла врата-колко чуждо ми е станало всичко вкъщи...Легнах си на легълцето и помечтах.
За работа облякох новата си цветна ризка и посрещнах вятъра още на стълбите пред блока...Красиво...
За първи път това лято поисках крем-сладолед /онези от машинките във вафлена фунийка/...
"-Един само шоколад ,моля!"
Ммм...вкусът...мек,хладен,сладък...Исках да усетя всяка хапка...сетих се за дните ,когато се разхождахме с татко... :)
Слънчо не спря да се смее...
Как  обичам такива чисти утрини .