Какви нощи има понякога :)
Най-обичам да уча за изпит, когато целият свят спи и сънува какви ли не сънища. Към  5 ,30 часа очичките ми вече се затваряха и тялото  ми молеше за сън, но сърцето мечтаеше за много неща- искаше разходка, искаше да кара колело...искаше толкова много неща. Хапвах си шоколадче и портокалче... и уж учих :) /може би знаех вече всичко, може би не /. Тази сутрин се оказа, че зная точно това, което трябваше :) Дори госпожата ме похвали :)
На новата работа шефките се смяха като им казах колко имам :) казаха: "Ама ти наистина за по малко от 6 не отиваш " :) Много ми е хубаво, когато изпитите минават без затруднения и излишни въпроси :)
Работният ден мина леко :) с весели закачки,смешни обаждания по телефона :) и един сладур-Хари на 6 годинки, който дойде на урок :)- колко бонбончета изяде това дете :)...
Към вкъщи наистина много ми се приспа... Обадиха ми се толкова много хора по телефона, че хич не усетих кога се качих в автобуса :) Минах покрай театъра иначе:) и се смяхме с портиера там-много е мил винаги:)
Една спирка преди мойта видях един приятел с колелото си как лети :) Стана ми весело, защото знаех къде отива- при много любими хора :)
Преди да вляза в блока се загледах в небето- някаква сила го бе оцветила в толкова приказни цветове.

Приказно:)

:))

Милата :)

и аз най-често се опитвам да уча през нощта... Не винаги се получава, но поне винаги си хапвам добре :)

:) :) :) на мен през нощта ми е най-хубаво :)