Понякога,колкото и тъжно да е всичко,събираш сили и се усмихваш

 

Понякога има и такива дни... в които сърцето ти се свива и тялото ти иска да заплаче... и плаче.

От няколко дни се опитвам да събера мислите си и да разбера защо пътищата вървят на страни. Разбрах колко е трудно да се пребориш с българските закони за висшето образовани /дори и смешно да звучи това е нещото ,което ме тревожи напоследък/... тази сивота може да погуби и най-светлите ти мисли и да те накара да се откажеш от мечтите си... Обичам страната си ,но тя ми причинява болка,дава ми криле,а после ми ги взима... /като родителите ,които прекалено много обичат децата си,но не го показват ... да не би това да им навреди по някакъв начин/ ... глупаво...

Сега виждам двата бряга...а аз съм посредата на моста,където отдолу тече буйна река... едно движение и ... синьото ще ме прегърне...

Умората в тялото ми е толкова голяма вече... неспособността да се справя в ситуацията ме погубва... каквото и да направя- нещо ще изчезне. Чувствам се слаба и безсилна пред... това.

Вчера вечерта разбрах колко важна за животът ти може да се окаже една минута... Разплакана от болката,която изпитваше ,учителката ни по испанки... ме върна в друго време- там нямаше смях ,нямаше докосване,нямаше нищо. Прегърнах я силно и ... усетих сърцето й... понякога светът е така несправедлив за някой неща...

След работа отидох на интересна среща на управителния съвет на „Славия”... J Колко забавни бяха всички там...колко нови неща може да научи човек за един ден... Накрая ми се прииска и аз да се включа дори J ... За малко това „черно” ,което се бе събрало в мене , се загуби сред светлото.

Но после ...останах сама /а не исках/. Бях още по- изгубена от преди няколко часа.

Дългият разговор по телефона ме натъжи още повече... звездите се бяха изгубили някъде... и блокът ми бе толкова пуст... исках да извикам... да плача... да се сгуша... Липсваха ми мама,Ина... просто всички... След края на разгвора, след като съзнах ,че тази вечер /или сутрин/ ще остана все пак сама,тялото ми не издъража,сълзите тръгнаха сами,притиснах мечо Теди близо до себе си и поисках Ина да е с мене... Просто плаках...

 

Така ми липсва театъра...

И колелото...

И вятърът...

И ти...

 

 

Не тъжи! След Нощта идва чудният Изгрев и светлият Ден!...

Разбира се ,че е така ;) нали за това се будим сутрин... за да видим хубавото :) Благодаря ти,Кириле:)
Понякога човек има и такива дни ,в които е тъжен... нужни са ти сили,с които да се усмихнеш и да ...си просто ти :)

о, дани, така съм свикнала да те виждам усмихната, че не мога да повярвам, че може да ти е тъжно :-(
-гуш-
- бистра

и аз те гушкам :)