Вчерашният ден просто не може да бъде описан. В последните 3 дни имам чувството ,че хубавите и лошите неща се случват едно след друго...или по- точно едно ВЪРХУ друго.

Навярно ме е поел в обятията си онзи вятър J на случките.

Обичам да планувам нещата си, защото както не веднъж съм казвала, страх ме е от неочаквани неща. Предложението на Цвети вчера обаче ми хареса: “Хайде да отидем на поход до Седемте рилски езера”.

Сега в съзнанието ми се въртят само тези думи.

Изминалите дни преобърнаха направо всичко. Имам чувстото,че целият свят се е завъртял на обратно.

Всичко започна от събота вечер, когато си направихме пижамено парти  Цвети, Теди, Криси и аз. Липсваха само Вики, която е в Аляска и Ина/но тя почти бе с насJ/. Толкова игри, шоколад и смях на едно място!

В неделя сутринта се събудих толкова лека и ефирна... Бях сънувала! И сънят бе хубав!

В следващите на часове се озовах на едно място... не на тази земя-Етрополския манастир...колко тихо, спокойно и зелено. Пак бях най – малката. “Момиченце,момиченце...” само това слушах J 

Имах нужда от това отдалечаване...определено. В понеделник-заредена с огромна енергия и ... хм J усмивка, разбира се, посрещнах утрото.

Колко много мисли имам в себе си. Най-сладките предложения дойдоха тази седмица... Най-близкият ми приятел – колко ми липсва цяла година без да го съзнавам, ме срещна с голямата си усмивка и рече J “На рожденият ми ден- аз и ти в Родопите.” Е може ли някой да устой?!  От колко време не се бяхме виждали... ех,тези нашите разходки. Винаги съм го обичала толкова много-най-прекрасното братче на света.

После предложението на Цвети за Рила... Господинът по литература пък- “Хайде да караме колела,че имаш да разказваш след изпита в петък /ох,този изпит!/”...

И колегите... само ме закачат-няма ли да пием по кафе  /е,сокче разбира се J/ .

На всичкото от горе се запознах с един,човек, когото познавам от 4 години . Какви магически неща могат да ти се случат за няколко дни само.

В работата J толкова много народ...всички искат да учат при мене... ама те не ходят ли на почивка лятото тези хора J Дори ми се караха вчера, ама нищо. Само малко се ядосах. Но дъджът ми дойде много добре...

Днес, за първи път от близо месец, се качих на автобуса. Бях оставила Розичка в офиса, че снощи нали небето по плака малко... Почти бях забравила какво е. Определено обичам колелото си- докато карам- всичко от  изминалите мигове минава през мислите ми J  Цвети ми пусна една песен /която не мога да спра да слушам/...попита ме дали ми харесва,а аз отговорих “ Чувството ,което изпитвам, докато я слишам,е същото като това да караш колело- свобода и безкрайност”

Чудя се “далечната планета” какво ли прави? Театърът ми липсва.

Не успях да подредя всичко... стана доста разхвърляно... но всъщност ... те лошите неща сякаш изобщо ги няма J

Една прекрасна седмица... даже не е свършила дори... има още дни. Е,кажете ми- как да не се усмихва човек!