Отново думи...думи във въздуха, които никой не улавя. Може би има нещо наоколо щом никой не слуша...може би е от пролетта, а може би...
Не зная дали денят е слънчев днес, но в сърцето си усещах топлина тази сутрин. Нещо изгаря всичко в мен...Една разходка с Розичка? Въздух не достига, улиците са тесни, сърцето ми е чуждо.
Времето май следва мислите ми и ту се смее Слънчо, ту дъжд засипва косите ми. Вчера като червена гъбка под дъжда се разходих достойно в цялата си прелест ...  Вървях по мокрите улици, а мислите ми бяха на онези места...


[ ...]

А после...
Седях там и слушах. Може би ме нямаше... моите мисли...
"Кажи нещо"
"Вчера ходих на разходка с Розичка и си подадох документите"

И после пак само слушах. Ходих на магия -върху постелка над земята. Минавах край света, но той не ме виждаше. Тичах след автобуса и правих всички онези обикновени неща без чувство...
Мисля че се изгубих...

Върни се по трохичките:))