Колко е хубаво всичко. Последните дни прекарах в разходки. Запознах се с нови хора и ми стана топло.
Отвори се нова врата пред мен, за която си мечтаех,но не мислих че мога да прекрача. Mъничко се страхувам от това, което ще ме чака там...но знам че ще е прекрасно и весело.
Толкова много хора ми се усмихваха и бе нежно. Непознати ме спираха и заговаряха "Колко си слънчева"... Последната ни задача от училище ме накара да си избера няколко нови книги и при една от разходките си се възползвах от подготвения списък.
Не зная защо не мога да допрочета книжката от Бистра...вече цял месец и половина и не съм стигнала до средата даже. Сигурно се уморих от сестри :) 
Едната от купените книжки започнах да чета веднага...колко познати неща и усещания. Другата я дадох на Лили, която се оплака ,че само тя не си носи книжка в театъра /хихи :) /.
Записах се в "Данте Алиглиери" и послушах малко италианска реч в четвъртак вечерта.В театъра отново бе така приказно и хубаво."Страхувах се от Верджиния Уулф"и  малко почивах. Толкова много се бях уморила тези дни.
Започнахме училище. Оказа се че съм свободна почти цялата седмица. Заради много предмети, които бях записала първи семестър,сега имам малко . Някой от нещата, които учим, са доста интересни /като тези във вторник :)/ .Прекарван много дълги часове в библиотеката и си мисля разни неща. Толково е хубаво да си тук.

Полетиииииииии:))))

Летяяя :)