Може би нетипична...моя си страст... Онази, която те изгаря от вътре, но е по- различна ...някак не същата.
Последните дни имах възможност да бъде сама доста време. Момчето отиде в Англия да се бори "за честа" на България :) по хокей, а след завръщането му аз направих първите си стъпки в тази сфера :) .Весели дни. Гонихме се с топката из стаята и се смеехме.
Моята музика беше навсякъде тези мигове. Сърцето ми изтръпваше  и се превръщаше в мъничко мънистенце, което искаше да изчезне... 
Матео ми помогна много с училище. Написах почти всички теми с негова помощ... Колко интересни разговори водихме последните дни : 
" Matteo,voglio dire qualcosa,ma...non so come " 
- "Spiega mi" :)
И всички весели неща ставаха така... колко нови думи, колко много смях... 
"И моето мече се казва като тебе,Тео" /хаха/ Заради всички прекрасни мигове и заради всички моменти, в които съм губела ориентция /в езика исках да кажа :) /.
 Училището изпълваше наравно с музиката дните ми.
Последната задача от там бе  "Избери си дете", което не ми беше трудно - Саня бе моето момиче, а Анди -моето момче...
Саня бе "кривото", недоспало дете... което обича Пепеляшка и разказва много,  а Анди - срамежливко с книжка в ръка /добре, че съм гледала Маккуйн Светкавицата :) ,че едва ли щеше да разговаря и с мене/. Толкова прекрасни. Аз имах вълшебна гривна, която разказва приказки вечер... и всичко бе приказно.
...........


П.П. Има още толкова много приказки, които разказва сърцето ми.

Има ли по-усмихнати хора:))

ПП:Пепеляшка е любимата ми приказка:)
ПП2:Днес те нямаше.
ПП3:Красива история...
ПП4:Вече се шегувам:D