Докато се прибирах с колелото, си мислех разни неща.Минах през Борисовата градина покрай езерцето- зная че това е любимо място на един слънчев човек,който познавам от скоро...искаше ми се да я видя :) и да покараме колела двете...но не беше там.
Вчера отново чух онова определение,което много хора са ми давали "необикновен човек". Изречението "До сега не съм срещал човек като тебе" стана често срещано трептение покрай ушите ми.
НЕ разбирам значението на думите обаче- необикновен?!
Защото се смея ли, защото искам да полетя ли, защото обичам да ходя "боса в парка"... защото днешният ден /въпреки всички лоши неща, които се случват/ за мен е прекрасен ? Защото искам всеки ден да свети слънце?! Това ли е да си "необикновен"? Да обичаш живота, земята и всяко създадено нещо на нея? Странно... 
Харесвам животът си такъв, какъвто е. А той е всичко онова, което усещам, мисля и чувствам. 
Преди седмица влязох в един магазин... била съм там преди 3 години... не исках нищо да купя-това бе магазин:) изпълнен с мили спомени и единственото нещо, което исках да кажа на този човек там вътре бе, че има много хубаво колело... на следващия ден му занесох сладки... той се усмихна "Ама как,ама защо, има ли повод"... Поводът бе :) че бях много щастлива :) че познавам още един човек,който се е докоснал до някой,който обичам-най-светлият човек :) Ина :) моята най-добра приятелка:)... Животът е толкова прекрасен :) че дори и най-неприятните думи не биха го почернили. 
Да, днес беше горешо,много горещо дори-почти не усещах въздуха да минава през гърдите ми :) Но едва ли ...само това  бе днешния ден :)?

Другите думи /под формата на въпрос/ : "Не те ли е страх да караш колело в София? ". Става ми много смешно , когато ме попитат. От какво да ме е страх :) Че някоя кола ща ме блъсне, защото днешните шофьори се мислят за все по- могъщи ? :) Аз зная това- днес никой не се съобразява с околните и това е много тъжно... Но от едно известно време /близо 3 години/  разбрах, че човек живее днес :) в тези секунди :) след 5 минутки вече може и да няма нищо :) Ето защо усещането да караш колело / и то по-конкретно Розичка :) / е много по-силно от страха, който изпитват повечето хора от движението в София. Съвсем искрено ще кажа- завиждам на русенци :) за възможността да карат колела.... :) навсякъде,където си пожелаят...и да ги паркират /да има място къде :) /.