Утрото дойде толкова бързо .Харесваше ми там-на топло -под завивките,в прегръдките.
Колко светло бе... и хладничко...усещах земята под себе си ,с всяка следваща стъпка светът ставаше все по- мой.
След 20тина минути отворих една бяла врата-...

Или може да кажа и трима /заедно с Розичка/...или четирима,ако знаех как да наричам колелото ,с което той беше...
Беше петък... от онези последни дни на седмицата ,които чакаш с нетърпение преди почивката...Той имаше тренировка,ето защо р...

 
 
Понякога,колкото и тъжно да е всичко,събираш сили и се усмихваш

За  някой моменти думите са толкова малко,че да успееш да опишеш случилито се... Като онези дни примерно...
Не бях се излежавала толкова много от доста време...Затварях очи и ги отварях.Усещах топлината до себе си.Сгушвах се в прегръдка...

Светът в капчици дъжд... на връщане от Албена

Колко е красиво всичко днес… от няколко дни усещам умората в тялото си…но се опитвам да се преборя с нея,наслаждавайки се на въздуха,който вдишвам всеки миг.